Фънфлация: Зрелищата поскъпват повече от хляба
Повишените цени на билетите за кино и спектакъл не са неволя, но индиректно ще ни попречат да приемем еврото
Това лято с изключение на от рекордните горещини хората бяха неприятно сюрпризирани и от прекомерно високите цени на всичко, което заплащат за развлечения, просвета и въобще – за свободното си време.
Киното като най-масово културно занятие нарастна изключително доста. Билет за възрастен за прожекция на пълнометражен филм през уикенда, който струваше 8 лв. преди пандемията, към този момент е 15 лева, т.е. е поскъпнал съвсем двойно.
Нощните клубове вкараха нещо като такса вход – от 10-15 лева за по-обикновените до 25 лева за по-луксозните. В тези пари не влиза никаква консумация, по-скоро таксата е метод да се ограничи малко напорът.
А пробвайте се да си купите билет за нашумялата нова режисура на Народния спектакъл “Иван Вазов ” “Хага ” през ноември и ще установите, че
най-хубавите места на партера костват по 100 лева
И към този момент са свършили за представлението на 14 ноември. Същото е ситуацията и с “Хъшове ”, нищо, че спектакълът се играе към този момент второ десетилетие.
Или се пробвайте да се вредите за обичайния новогодишен галаконцерт в Софийската опера – 130 лева са най-скъпите билети, а най-евтините са по 50 лева
А в случай че желаете да заведете детето си по Коледа да гледа балета “Лешникотрошачката ”, ще би трябвало да платите по 80 лева за най-хубавите места на партера или на първи балкон. Ако намерите, тъй като и те са на приключване.
Билетите за концертите на Лили Иванова на 15 и 16 декември в зала 1 на НДК костват от 90 до 300 лева Но не са останали кой знае какъв брой доста непродадени.
Същото е и със спортните събития. Билетите за мачове на “Герена ” са с десетина % по-скъпи от миналогодишните. Да, правилно е, че не костват колкото тези за турнето на NBA в Париж, които са по 250 евро. Само по 15-20 лв. са, само че за доста запалени футболни почитатели и това е доста.Не че не заплащат. За благотворителния мач на Стилиян Петров на стадион “Васил Левски ” в края на август билетите костваха сред 60 и 90 лева И първо се изкупиха най-скъпите – за ложите. В секторите Б и Г, където местата бяха по 60 лева, имаше тук там незаети.Всичко това не са единствено наблюдения. Статистиката също улови необикновено огромно повишение на разноските за свободно време.
Ако до предишното лято главният мотор на инфлацията в България бяха горивата и цените на силата, а през зимата - храните, това лято тя се помпа най-много от развлеченията, спорта и културата, които
са поскъпнали със 7,5% единствено през юли
И ненапълно от хотелите и заведенията за хранене, чиито услуги са се вдигнали за същото време с 2,9%.
За съпоставяне, храните са повишили цените си единствено с 0,1%. С други думи, хлябът нараства по-малко, в сравнение с зрелищата. В Съединени американски щати, където обстановката е същата, даже се роди терминът “фънфлация ” от британската дума за развлечение и инфлация. И се оказа, че има хора, които са подготвени да теглят заем, само че да отидат на стремежи концерт.
Разходите за свободното време на българина, които са били 72 лева на човек предишното лято, в този момент към този момент са 100 лева, т.е. нарастването е с 50%.
“Обяснението ми е, че бе лято, а огромна част от развлеченията са свързани с този сезон. Ако погледнем годишните разноски, ще забележим, че предишното лято отново имаше известно нарастване на каузи на разноските за развлечения, само че не чак толкоз огромно. Защото през 2022 година инфлацията се покачваше устремно и доближи своя пик през септември. Със сигурност доста българи тогава са отсрочили лятната си отмора или са я прекарали по-скромно. Тоест са задържали тези разноски, които в този момент отпускат ”, споделя икономистът от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов.
Но за какво нарастват толкоз доста?
Икономистите назовават такива артикули и услуги еластични, тъй като при тях даже дребни промени в търсенето и предлагането въздействат доста върху цената. Това са нормално неща, които не са от първа нужда и не са жизненоважни.
Например почитател на Тейлър Суифт, в случай че певицата пристигна да изнесе концерт в България, би дал и 500 лв. за билет, без да се замисли по какъв начин това ще се отрази на персоналните му финанси. Билетите за друга звезда - Ед Шийрън, който идва у нас през август следващата година, са по 300 лева, само че безусловно минути след стартирането им онлайн виртуалната опашка стигна 100 хиляди души.
Нееластични са да вземем за пример бензинът, хлябът и токът. Дори да мине 3 лв. литър гориво, потребителят няма къде да върви. Ще продължи да зарежда колата си. Същото е и с медикаментите. Затова по принцип цените на такива артикули постоянно са били следени по-внимателно от държавните управления, а някои от тях даже се контролират. Когато не може, настават политически драми като да вземем за пример тази от кое място ще намерим пари да компенсираме горивото за жителите, в случай че цената му мине 3 лв..
При книгите, билетите за кино, спектакъл или спортни събития напълно не е по този начин. Ако обещано събитие провокира задоволително интерес, сигурно уредниците му ще се възползват оптимално. Все отново местата във всяка зала или стадион са лимитирани.
А интерес несъмнено не липсва
Данните на Национален статистически институт за броя на продадените входни билети демонстрират, че този бранш от стопанската система съвсем се е измъкнал от пандемичната рецесия, която удари доста мощно таман ентъртейнмънт промишлеността.
През 2018 година броят на продадените билети за спектакъл да вземем за пример беше 1,2 млн., през 2019 година се увеличи на 1,3 млн., с цел да падне по време на пандемията през 2020 година фрапантно на 371 хиляди.
Но последва възобновяване и през 2022 година продадените билети за трагични театри са към този момент 844 хиляди. През 2023 година сигурно ще минат още веднъж 1 милион.
Същото важи, въпреки и в други мащаби, за билетите за поп и рок концерти, опера, балет, фолклорни, симфонични концерти и други (виж инфографиката).
Данните за продадените билети за кино демонстрират същото. С кината даже се е случило нещо още по-любопитно – следпандемичното юрване на хората по развлечения като че ли ги възроди за нов живот. Докато през 2019 година у нас е имало 74 кина с общо 237 екрана, по време на пандемията те са намалели на 70 кина с 215 екрана. Но през идващите две години са отворили нови и
сега у нас има повече киносалони, в сравнение с преди пандемията – 85.
По принцип киноразпространението е напълно на пазарна основа и е доста показателно за това, че търсенето дефинира цените.
Нищо не пречеше, несъмнено, киноразпространителите да бъдат малко по-скромни, тъй като филмите въпреки всичко нямат твърда цена.
Един български вносител купува лентата доста по-евтино, в сравнение с един френски примерно. Студиата дефинират цената според от това какъв брой хора евентуално биха го гледали в съответната страна.
На същия принцип се дефинират и лицензите за слагане на театрални творби, когато има неизтекли авторски права. Те костват друго за всяка страна и зависят от платежоспособността на локалната аудитория.
Като цяло повишаването на развлеченията може и да не е огромна драма, само че по подигравка на ориста тъкмо в този миг
България има най-малка потребност от това
Защото ценовият аршин за влизане в еврозоната се мери не по българската методика за инфлацията, а по хармонизирания показател. Той обаче е юридически за по-богатото ползване на страните от еврозоната.
В него относителното тегло на развлеченията е 8%, до момента в който в България те имат единствено 5% дял. У нас храната има 31% тежест в измерването на инфлацията, само че по хармонизирания показател тя е единствено 25%.
И когато инфлацията се изтегля от храните и горивата към развлеченията, това играе неприятна смешка. Разликата сред 5% и 8% може и да не наподобява огромна, само че тъкмо в този момент всяка стотна от % има значение, с цел да можем да приемем еврото.
Това лято с изключение на от рекордните горещини хората бяха неприятно сюрпризирани и от прекомерно високите цени на всичко, което заплащат за развлечения, просвета и въобще – за свободното си време.
Киното като най-масово културно занятие нарастна изключително доста. Билет за възрастен за прожекция на пълнометражен филм през уикенда, който струваше 8 лв. преди пандемията, към този момент е 15 лева, т.е. е поскъпнал съвсем двойно.
Нощните клубове вкараха нещо като такса вход – от 10-15 лева за по-обикновените до 25 лева за по-луксозните. В тези пари не влиза никаква консумация, по-скоро таксата е метод да се ограничи малко напорът.
А пробвайте се да си купите билет за нашумялата нова режисура на Народния спектакъл “Иван Вазов ” “Хага ” през ноември и ще установите, че
най-хубавите места на партера костват по 100 лева
И към този момент са свършили за представлението на 14 ноември. Същото е ситуацията и с “Хъшове ”, нищо, че спектакълът се играе към този момент второ десетилетие.
Или се пробвайте да се вредите за обичайния новогодишен галаконцерт в Софийската опера – 130 лева са най-скъпите билети, а най-евтините са по 50 лева
А в случай че желаете да заведете детето си по Коледа да гледа балета “Лешникотрошачката ”, ще би трябвало да платите по 80 лева за най-хубавите места на партера или на първи балкон. Ако намерите, тъй като и те са на приключване.
Билетите за концертите на Лили Иванова на 15 и 16 декември в зала 1 на НДК костват от 90 до 300 лева Но не са останали кой знае какъв брой доста непродадени.
Същото е и със спортните събития. Билетите за мачове на “Герена ” са с десетина % по-скъпи от миналогодишните. Да, правилно е, че не костват колкото тези за турнето на NBA в Париж, които са по 250 евро. Само по 15-20 лв. са, само че за доста запалени футболни почитатели и това е доста.Не че не заплащат. За благотворителния мач на Стилиян Петров на стадион “Васил Левски ” в края на август билетите костваха сред 60 и 90 лева И първо се изкупиха най-скъпите – за ложите. В секторите Б и Г, където местата бяха по 60 лева, имаше тук там незаети.Всичко това не са единствено наблюдения. Статистиката също улови необикновено огромно повишение на разноските за свободно време.
Ако до предишното лято главният мотор на инфлацията в България бяха горивата и цените на силата, а през зимата - храните, това лято тя се помпа най-много от развлеченията, спорта и културата, които
са поскъпнали със 7,5% единствено през юли
И ненапълно от хотелите и заведенията за хранене, чиито услуги са се вдигнали за същото време с 2,9%.
За съпоставяне, храните са повишили цените си единствено с 0,1%. С други думи, хлябът нараства по-малко, в сравнение с зрелищата. В Съединени американски щати, където обстановката е същата, даже се роди терминът “фънфлация ” от британската дума за развлечение и инфлация. И се оказа, че има хора, които са подготвени да теглят заем, само че да отидат на стремежи концерт.
Разходите за свободното време на българина, които са били 72 лева на човек предишното лято, в този момент към този момент са 100 лева, т.е. нарастването е с 50%.
“Обяснението ми е, че бе лято, а огромна част от развлеченията са свързани с този сезон. Ако погледнем годишните разноски, ще забележим, че предишното лято отново имаше известно нарастване на каузи на разноските за развлечения, само че не чак толкоз огромно. Защото през 2022 година инфлацията се покачваше устремно и доближи своя пик през септември. Със сигурност доста българи тогава са отсрочили лятната си отмора или са я прекарали по-скромно. Тоест са задържали тези разноски, които в този момент отпускат ”, споделя икономистът от Института за пазарна стопанска система Адриан Николов.
Но за какво нарастват толкоз доста?
Икономистите назовават такива артикули и услуги еластични, тъй като при тях даже дребни промени в търсенето и предлагането въздействат доста върху цената. Това са нормално неща, които не са от първа нужда и не са жизненоважни.
Например почитател на Тейлър Суифт, в случай че певицата пристигна да изнесе концерт в България, би дал и 500 лв. за билет, без да се замисли по какъв начин това ще се отрази на персоналните му финанси. Билетите за друга звезда - Ед Шийрън, който идва у нас през август следващата година, са по 300 лева, само че безусловно минути след стартирането им онлайн виртуалната опашка стигна 100 хиляди души.
Нееластични са да вземем за пример бензинът, хлябът и токът. Дори да мине 3 лв. литър гориво, потребителят няма къде да върви. Ще продължи да зарежда колата си. Същото е и с медикаментите. Затова по принцип цените на такива артикули постоянно са били следени по-внимателно от държавните управления, а някои от тях даже се контролират. Когато не може, настават политически драми като да вземем за пример тази от кое място ще намерим пари да компенсираме горивото за жителите, в случай че цената му мине 3 лв..
При книгите, билетите за кино, спектакъл или спортни събития напълно не е по този начин. Ако обещано събитие провокира задоволително интерес, сигурно уредниците му ще се възползват оптимално. Все отново местата във всяка зала или стадион са лимитирани.
А интерес несъмнено не липсва
Данните на Национален статистически институт за броя на продадените входни билети демонстрират, че този бранш от стопанската система съвсем се е измъкнал от пандемичната рецесия, която удари доста мощно таман ентъртейнмънт промишлеността.
През 2018 година броят на продадените билети за спектакъл да вземем за пример беше 1,2 млн., през 2019 година се увеличи на 1,3 млн., с цел да падне по време на пандемията през 2020 година фрапантно на 371 хиляди.
Но последва възобновяване и през 2022 година продадените билети за трагични театри са към този момент 844 хиляди. През 2023 година сигурно ще минат още веднъж 1 милион.
Същото важи, въпреки и в други мащаби, за билетите за поп и рок концерти, опера, балет, фолклорни, симфонични концерти и други (виж инфографиката).
Данните за продадените билети за кино демонстрират същото. С кината даже се е случило нещо още по-любопитно – следпандемичното юрване на хората по развлечения като че ли ги възроди за нов живот. Докато през 2019 година у нас е имало 74 кина с общо 237 екрана, по време на пандемията те са намалели на 70 кина с 215 екрана. Но през идващите две години са отворили нови и
сега у нас има повече киносалони, в сравнение с преди пандемията – 85.
По принцип киноразпространението е напълно на пазарна основа и е доста показателно за това, че търсенето дефинира цените.
Нищо не пречеше, несъмнено, киноразпространителите да бъдат малко по-скромни, тъй като филмите въпреки всичко нямат твърда цена.
Един български вносител купува лентата доста по-евтино, в сравнение с един френски примерно. Студиата дефинират цената според от това какъв брой хора евентуално биха го гледали в съответната страна.
На същия принцип се дефинират и лицензите за слагане на театрални творби, когато има неизтекли авторски права. Те костват друго за всяка страна и зависят от платежоспособността на локалната аудитория.
Като цяло повишаването на развлеченията може и да не е огромна драма, само че по подигравка на ориста тъкмо в този миг
България има най-малка потребност от това
Защото ценовият аршин за влизане в еврозоната се мери не по българската методика за инфлацията, а по хармонизирания показател. Той обаче е юридически за по-богатото ползване на страните от еврозоната.
В него относителното тегло на развлеченията е 8%, до момента в който в България те имат единствено 5% дял. У нас храната има 31% тежест в измерването на инфлацията, само че по хармонизирания показател тя е единствено 25%.
И когато инфлацията се изтегля от храните и горивата към развлеченията, това играе неприятна смешка. Разликата сред 5% и 8% може и да не наподобява огромна, само че тъкмо в този момент всяка стотна от % има значение, с цел да можем да приемем еврото.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ